Атанас Христов Далчев (12 юни 1904, Солун – 17 ян. 1978, София)
Поет, преводач и философ. Второ дете в семейството македонските българи – Христо Атансов Далчев от Кукуш и Виктория Матеева Дишмова от Прилеп. Баща му е адвокат и преподавател по турски език в българската мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“ в Солун. След Младотурския преврат (1908) Хр. Далчев по предложение от групата на Яне Сандански е народен представител от Сяр в османския парламент. Като адвокат Далчев многократно защитава в османските съдилища активисти на ВМОРО, а като депутат от Народната федеративна партия (българска секция) защитава културно-образователните и икономически права на македонските и тракийските българи. През 1910–1912 г. той се включва активно в дейността на обществено-културната организация Българска Матица. Със започването на Балаканската война семейството се връща в Солун, но през 1914 г. къщата му изгаря при пожар и то се установява в София. Ат. Далчев учи в Първа мъжка гимназия с класически профил. През 1921 г. дебютира в поезията. Приет е в Софийския университет, специалност философия и педагогика (1923). Деен участник в литературния кръг „Стрелец“ (1926–27). През 1927 г. след завършването на университета няколко месеца е при своя по-голям брат Любомир Далчев в Рим и слуша лекции по история на изкуството. После 2 години следва в Париж и се дипломира за учител по френски език. Заема различни длъжности в областта на образованието (1936–1947). Редактор на сп. „Пламъче“ (1952–56). Автор на важните за българската поезия стихосбирки: „Прозорец“ (1926), „Стихотворения“ (1928), „Париж“ (1930), „Ангелът на Шартър“ (1943). За дълъг период от време след 1944 г. поетът пази мълчание и се занимава само с преводи.
