Мара Николова Бунева (1901, Тетово – 13 ян. 1928, Скопие)
Деятелка на националноосвободителното движение на македонските българи. Баща ѝ, член на ВМОРО, е бил кмет на Тетово. Тя завършва прогимназия в родния си град и българско стопанско училище в Скопие. След 1919 г. се преселва в България, където следва своя брат Борис Бунев, офицер в различни български гарнизони. Посвещавайки се на освободителната борба, заминава за Македония (1926), натоварена с организационни задачи. На 13 януари 1928 г., близо до Каменния мост на р. Вардар, изпълнява смъртната присъда, издадена от ВМРО на Велимир Прелич, юрисконсулт на Сръбското жупанство в Скопие. Прелич е известен с жестокото си отношение към подсъдимите дейци на Македонската младежка тайна революционна организация по време на Скопския студентски процес (1927), в който води следствието, както и с много други репресии като бивш околийски и окръжен управител. Тежко ранен той умира два дни след покушението. Актът на политическо възмездие цели да се привлече вниманието на международното обществено мнение към диктата от Белград и безправното положение на българското население. След атентата М Бунева се прострелва в гърдите и се опитва да се хвърли във водите на Вардар, но е заловена. Умира същия ден в болницата в Скопие. Себеотрицанието на Бунева е отразено в множество публикации в европейската преса. В някои от тях е наречена „македонската Шарлота Корде“. Поради почитта на местното българско население към саможертвата ѝ, сръбските власти нареждат нейният гроб да бъде разрушен, а тленните ѝ останки са преместени на незнайно място. След 1991 г. паметната плоча, поставена на лобното ѝ място, е подложена на вандалски посегателства.
