Иван Димитров Шишманов (22 юни 1862, Свищов – 23 юни 1928, Осло)
Филолог
, писател, университетски преподавател, политик. След като учителства една година в родния си град, спечелва държавна стипендия и следва философия и обществени науки последователно в Йена (1884), Женева (1885–1886) и Лайпциг, където през 1888 г. защитава докторат. Един от основателите на Висшето училище в София. Като министър на просветата проф. Шишманов през 1903–1907 г. е автор на редица закони, издигащи културните институции на равнището на водещите европейски държави. Радетел на идеята за освобождение на Македония, посвещава по-голямата част от творческата и обществената си дейност на научно обосновани теми за българския характер на областта. Активно сътрудничи с европейски учени и популяризира истината за Македония като фолклорист, етнолог, историк на културата. По време на Балканските и Първата световна войни (1912–1918) участва активно в научния и културен живот на освободените земи, чете лекции, ръководи научни експедиции. В качеството си на председател на Българския читалищен съюз обновява българските читалища в Македония, снабдява ги с книги, вестници и списания, осигурява беседи на видни български общественици, организира театрални постановки и др. След войните работи за духовното съвземане на нацията, разпространява из света историческата истина за българите в Македония. Действителен член на БАН, на Македонския научен институт, дописен член на САНУ в Белград, на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, на гръцкото научно дружество „Парнас”, на ПЕН-клуба и др. Умира в Норвегия, където е на конгрес на ПЕН-клуба и се готви да запознае световната интелектуална общественост с проблемите на българската нация.
