Писмо от жителите на град Струга до Иларион Макариополски[1] (Цариград) за изпратените им от Русия черковни одежди и успеха на българскота културно-nросветно дело
- XI. 1859 г.
Мие, покорно долоподписаните болгари, жители от Струга, окружия Окридскога, со големо благодарение прияхме изпратените ни от милата наша майка дарови следующиве:
А) Пpeд неколку месеци се донесока чрез Гиоргета Мустреф церковни книги, еден круг малечок от четернадесет парчина и в часот не задени, заради беше разболен его преосвящество владика наш святий преспон Йоанакия. (А сега со радост и зедохме гг во църквата наша ги донесохме и со галелю чувство се читает евангелието, апостолот, пеейньето и сфетата служба и малу пo малу всето читайние и пеейнье кья га премениме на славянски. Но молиме со дързост славянска да ни изпратите еден круг roлем от 28 парчина. 3ащо и овде е едно градче, где всякий ден се читат и се пейт во църквата, а той малий круг що го зедохме мие, кья го дадиме во село Вишни, где имат священик от овде, що се научи да служит по славянски, и той тамо и благословят. Смеиме уще да се помолиме, ако имат подпор (рчомесмеич) да ни крепит и еден звонар за църквата наша да ни се изпратит за вечни памят.) В) Сега лред една седмица прияхме изпратените ни одежди за священици чрез благороднаro господпна Григория Паунчеф охридянина, следующиве:
- Едно рало одежди за църквата наша храм великомученика святаго Георгия, еден фелон, еден епитрахил, еден колан, едно рало ръкъвчина и три святи покрови.
- 3а дякон еден стихар, едно opариoн и едно paлo ръкъвчина.
Хвала и слава богу вишнему, що ни достой да се приближиме и мие покорни чеда, отдавна заборавени до нашата майка и да обретеме наший загублен матерни язик и бог всемогущий да ни достоит да цицаме благото матерно млеко… Дай Боже! Молитвата ни от светаго Климента торжествувам денеска во 25 дена месеца листопада, който заедно со преподобнаго Наума следува Кирила и Методия славянски общи добродетели! И на ова денешно горжество свято-Климентово славно со славянска свята служ облечен свещеникот со изпратените одежди, торжествувахме и евангелието целивувахме за слава от ептаритми вечна и тайно во святий тайност се споменаха славните имена от сородниците наши добродетели болгарски.
Буди имя господне благословено от нине и до века амин.[2]
Архив внешней политики России, ф. Славянский стол, 1860, дело 3915, л. 3 и об.; оригиналът е на български.
По: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, 161–162.
[1] Иларион Макариополски (1812–1875), роден в Елена, един от най-изтъкнатите водачи в църковно-националната борба. На 3. IV. 1860 г. на тържествена великденска служба в българската църква в Цариград не споменал името на гръцкия патриарх и с това обявява независимостта на българската църква.
[2] Писмото е подписано от 12 души и подпечатано с два печата – Йоан свещеник Христо, свещеник Йован Протопапа, свещеник Георгия, Георгия С. Чакъров, Георгия Белев, Наум Матов, Д. Х. Миладинов, Наум Мара – старший църковна, старшина училище Йован Г. Доребанов и др.
