ЗА НАЦИОНАЛНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА ДИМИТЪР ВЛАХОВ И СЕМЕЙСТВОТО МУ
(1934 – 1944 г.)*
Володя Милачков**
ON THE NATIONALITY OF DIMITAR VLAHOV AND HIS FAMILY (1934 – 1944)
Volodya Milachkov
From 1934 to 1944, the family of Dimitar Vlahov, a Bulgarian political activist from Macedonia, activist of IMARO, IMRO, IMRO (United), BKP and the Comintern, resided in the Soviet Union. It included his wife Maria and their son
Gustav. At that time, D. Vlahov was recruited to work in the structures of the Comintern in Moscow, and his relatives were also employed in the Soviet capital.
Documents stored in the Russian State Archive for Social and Political History reveal embarrassing differences in determining the nationality of the individual representatives of the otherwise joint family at the time. D. Vlahov and his wife Maria presented themselves as ethnic Macedonians, while in documents written or filled out by himself, their son Gustav indicated that he was a Bulgarian citizen and wrote “Bulgarian” in the nationality column. The socio-political career of the father and the son is briefly presented. G. Vlahov’s long declared Bulgarian nationality did not prevent him later from making accusations against Bulgaria and its politics. In statements, forgetting his declared nationality in writing, he claims that he felt more Macedonian than his parents, who once defined themselves as Bulgarians.
Keywords: Macedonia, IMARO, IMRO (United), BKP, Comintern, Dimitar
Vlahov, Gustav Vlahov.
* Изследването е осъществено в рамките на проект към Фонд „Научни изследвания“ – Министерство на образованието и науката (Договор № КП-06-Н30/5 от 13 дек. 2018 г.) „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“
** Володя Милачков – Д-р, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките.
Войнова, Н. Чуждестранните почетни членове на Македонския научен институт от Западна Европа и делото в защита на българската национална кауза. – В: Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой). Сборник с доклади от научна конференция (9 ноември 2020 г.) и национална кръгла маса (20 ноември 2022 г.), проведени в София. С., 2023, Издание на Института за исторически изследвания при Българска академия на науките, с. 102–132. ISBN 978-954-2903-76-5.
