Антонова, Л. Езикът на българите в Косово

 Из „Езикът на българите в Косово“

  Проф. д-р Лучия Антонова-Василева

 

Според сръбските езиковеди славянските диалекти в Южно Косово – Призренско – принадлежат към сръбския език. Младенович ги определя като два типа – южнометохийски (подримски, джаковачки, подгорски, сиринички, призренски градски говор) и северношарпланински (горански, сретечки, прекокамски)[1]. Същите възгледи за диалектите в Косово бяха представени и на последния международен славистичен конгрес, който се състоя в Минск, Белорусия, през 2013 г. В доклада на Првослав Радич „Косовско-метохийская славянская периферия между языковами архаизмами и иновациями“[2] се отбелязва, че отличителна черта на говорите в областта е аналитизмът на склонението, но въпреки това те се характеризират като сръбски, макар че сръбският е синтетичен език. Ясно е, че цитираните езиковеди изхождат от сръбските възгледи, според които Косово и неговото население са неразривна част от Сърбия, сръбския етнос и сръбската история, независимо от историческите и от езиковите факти. В други изследвания, противоположни на сръбските, при разглеждането на говорната ситуация в района се изхожда от политическия акт на обявяването на независимостта на Република Косово през 2008 г. Така в доклада на Йоланта Миндак-Завадска се изтъква въпросът за „(ре)конструиране на националния идентитет след разпадането на Югославия“ на „нови/обновени национални държави“. Според нея това довежда до промяна на „обществения статут на мюсюлманите в тези земи“, при което косовските мюсюлмани се обявяват за нов „бошнячки национален идентитет“. Тези идеи се явяват своеобразно продължение на натрапените след Втората световна война възгледи в политиката, които се провеждат пряко и до днес в редица славянски страни. Според тях щом се е създала самостоятелна държава, това довежда до обособяването на отделна народност, която е носител на отделен език. Те представляват продължение на постановки от типа: държава Македония – македонски език, а по същия начин и държава Черна гора – черногорски език, държава Босна – босненски или бошняшки език и т.н. Някои слависти, като проф. Ал. Дуличенко в доклада си „Феномен славянских микрофилологий в современном славяноведение“[3], добавят към класическата филология на славянските езици 18 нови „микроезика“, създадени или в процес на създаване по различни обществено-политически причини[4]. На тази основа се проявява общността между „македонския въпрос“ и въпроса за същността на диалектите в Призренско, Южно Косово.

Възгледите на българските учени за езика на населението в Южно Косово почиват на конкретни наблюдения на говорите в региона. Изтъквайки като най-ярък белег аналитизма на склонението при съществителните и прилагателните (признат, както бе посочено по-горе, и от сръбските учени), загубата на инфинитива в глаголната система, както и редица особености на фонетиката, българските изследователи определят тези говори като част от диалектите, чертаещи границата на българския език на запад – срв. Александър Теодоров-Балан и Стефан Младенов, според които косовско-моравските говори очертават западната граница на българската езикова територия[5]. Според Кръстьо Мисирков говорите в Косово са част от „моравското наречие“, което е „…много близо до шопския и скопския говор…“[6]….

Публ. Антонова, Л. Езикът на българите в Косово. – Македонски преглед, 2018, 3, 93–102.

[1] Младеновић, Р. Граматичка основа именица са номинативом множине на -и (мужи, синови, дедови, пруħи, jариħи) у jужнометохиjским и северношарпланинским говорима. – В: Jужнословенски филолог, LXI, Београд, 2005, 145–177; Младеновић, Р. Заменице у говорима jугозападног дела Косово и Метохиje. Београд, 2010, 12, Институт за српски jезик САНУ, 472 с.; Реметиħ, Сл., Р. Младеновић. Заменице у говорима jугозападног дела Косово и Метохиje. Београд, 2010, 12, Институт за српски jезик САНУ, с. 472. – В: Српски диjалектолошки зборник. LVIII, Београд, 2011.

[2] XV мiжнародны з’езд славiстаў. Мiнск. Беларусь. 20–27 жнiўня 2013 г. Тэзiсы докладоў. Т. 1. Мовознаўства. Т. 2. Литературознаўства. Культуралогiя. Фалькларыстыка. Мiнск, 61–62, с. 112.

[3] XV мiжнародны з’езд славiстаў. Мiнск. Беларусь. 20–27 жнiўня 2013 г. Тэзiсы докладоў. Т. 1. Мовознаўства. Т. 2. Литературознаўства. Культуралогiя. Фалькларыстыка. Мiнск, с. 266.

[4] DuliŽenko, A. D. Slavjanske literatturnye mikrojazyki. Voprosy formirovanija I razvitja. Tallin. 1981.

[5] Балан, Ал. Теодоров. Западните български говори. – Периодическо списание. 1886, кн. XIX – XX, 146–213; Младенов, Ст. За пограничните говори в Източна Сърбия, 1904. – В: Младенов, Ст. Избрани произведения. С., 1982, 3–12.

[6] Мисирков, Кр. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. – В: Българска сбирка, 1910, 1911.