Документи на езика на с. Бобощица, Корчанско (Р Албания)
Доц. д-р Лучия Антонова-Василева
„…по частен ред с радост узнах, че многоуважаемият проф. Андре Мазон… е бил в селото Бобощица… С нетърпение ще чакаме проф. Мазон да публикува намерените материали…” (Милетич 1933, 30)
С тези думи Л. Милетич завършва своята публикация по повод на откритите през миналия век документи и сведения за диалекта на българите от с. Бобощица – уникален говор, съхранил широкият изговор на ятовата гласна, назализмът и още редица други архаични особености – доказателство за единството на българския език и неговата непосредствена връзка със старобългарски (вж. по-подробно Mazon:1923; 1936; Снегаров 1933; Милетич 1936). Наблюденията на редица автори показват, че този диалект продължава своя живот и в наши дни, макар че при опожаряване на селището в размирици след Втората световна война голяма част от изконните му жители се изселват в гр. Корча и в други селища в Албания (Mazon, Filipova-Bajrova 1965; Steinke, Ylli 2007).
Важни факти за диалекта на Бобощица днес показва документ от ноември 2006 г. Това е статутът на една местна обществена организация. Неговото заглавие гласи:
Shoqata “Kaj nas” – Boboshtice Drenovene, Korçe. Statut (Общество „Кай нас“ Бобощица, Дреновене, Корча. Статут).
Селищата Бобощица и Дреновене се намират на около 8 км. югоизточно от град Корча (името произлиза от по-старо Горица) – старинно селище в Югоизточна Албания в местността Девол, която през 70-те години на XIX в. е все още двуезична (Гюзелев 2004).
Към текста има бележка: “Në gjuhen Bullgarçe të Vjeter qe flasim ne, “kaj nas” do te thote, “si në” (На стария български език, който говорим ние, „кай нас“ ще рече „като нас“ – (Антонова 2009).
По-нататък целият текст на статута е отпечатан на албански и на местния диалект, определен от носителите му като „стар български език” и предаден с латиница.
Подобно назоваване на местните говори е известно и сред т.нар. „славяногласни“ (slavophones) – население в Северна Гърция от български произход. Според Е. Адаму (Adamou 2005) там подобен термин се употребява за местните говори, които нямат статут на официален език, нямат писмена литература и не се изучават. Названието възниква от употреба на местоимението наш за назоваване на собствения, наследения от прадедите език. Публикациите на Адаму изследват говора на с. Лити (Айватово), Солунско, но според нея носители на „нашта” се срещат и в района на Флорина (Леринско), Кастория (Костурско), Пела (Воденско), Дойран. Според анкетата, проведена от. Е. Адаму, предаването на говора „нашта“ в с. Айватово от по старите на по-младите е прекъснато по политически причини: „Toutefois, ces locuteurs s’adressent à leurs enfants essentiellement en grec, ces derniers rejettent l’emploi du našta en se fondant sur des critères politiques («après on nous traite de bulgares») et esthétiques («c’est pas joli»).“ Все пак неговите носители (на диалекта „нашта“, бел. Л. А.) се обръщат към своите деца основно на гръцки. Това последно оттегляне от употребата на „нашта“ се основава на политически критерии „после ни третират като българи“ и на естетически „това не е хубаво“ – (Adamou 2005: 9, 10). Последният цитат показва, че носителите на диалекта „нашта“ на територията на Северна Гърция на практика са идентифицирани като българи, макар че в литературата се употребяват разнообразни термини от рода на славофони, греко-славофони, македонци, българо-македонци, македоно-българи и др…
Прочетете целия текст по-долу:
Антонова, Л. Документи на езика на с. Бобощица, Корчанско (Р Албания)
