Панчо Хараланов Владигеров (13 март 1899, Цюрих – 8 септ. 1967, София)
Композитор, пианист, диригент и педагог. Братята близнаци Панчо и Любен Владигерови се раждат в Цюрих, след което трайно се установяват в Шумен и София. Изпратен като стипендиант в Държавното висше музикално училище в Берлин, П. Владигеров продължава през 1915 г. образованието си в Академията на изкуствата. От 1932 г. е професор по пиано и камерна музика в Държавната музикална академия в София. Композиторът е творец с ярък и самобитен личен стил. Най-добрите му произведения се отнасят към националната музикална класика, сред които се извисява рапсодия „Вардар“. Първоначално през 1922 г. тя е написана за цигулка и безспорно цигулковите произведения на Владигеров заема най-важно място. По молба на свои приятели авторът посвещава творбата „На борещата се българска младеж в Македония“, а оргиналното й име е „Българска Рапсодия Вардар“. Година след нейното сътворяване е издадена от „Universal Edition“, а през 1925 г. звучи в „Карнеги Хол“. Със своето значително идейно съдържание, прекрасни музикални образи и изрядна художествена форма, рапсодията е истински шедьовър. Нейният автор е вдъхновен от песента „Едничък чуй се вик“ на Добри Христов, добила популярност и пята във Вардарска Македония като българска народна песен. Известна също под името „Ний българи сме“ с текст от Л. Бобевски, песента е включена в сборника „Балкански песни“ на Д. Христов, издаден през 1912 г. През 1928 г. Владигеров създава оркестровата редакция на рапсодията, силата на която доказва емоционалната съпричастност на твореца, към свободата на Македония и нейната природна красота.
