Ильо войвода (Илия Марков Попгеоргиев) (Ильо Малешевски, Дядо Ильо) (28 май 1805, Берово – 17 апр. 1898, Кюстендил)
Български хайдутин, революционер и войвода. След двадесетата си годишнина Ильо войвода поема пътя на въоръжената борба с поробителя и разбойничеството, съпътстващо потисническия режим. До края на дните си е активен участник в повечето бунтовни и военни сблъсъци на Балканите през ХІХ в. Участва в Първа българска легия в Белград през 1861 г. и Сръбско-турската война от 1876 г. През Руско-турската война 1877–1878 г. е в услуга на руската армия и със своята чета на два пъти през януари 1878 г. освобождава Кюстендил. В Кресненско-Разложкото въстание е водач на чета. През 1885 г. в Сръбско-българската война вече в напреднала възраст, въпреки приятелството си със сърбите и тежките си рани, повежда чета срещу новия неприятел. Поради участието му във войната, сръбското правителство му отнема отпуснатата от княз Обренович пенсия. През 90-те години Ильо войвода с интерес следи събитията и четническото движение в Македония и Одринско като дава ценни съвети при изграждането на четническия институт на ВМОРО. За своя многолетен живот, изпълнен със страховити премеждия и нечувани подвизи, Ильо войвода последователно отстоява българското си име, борейки за свободата и добруването на своя народ. Необикновената храброст и подвизите му будят възхищение и го превръщат приживе в легенда. Възпят е в множество народни песни, а смелата фигура на „последния хайдутин“ е пресътворена в редица паметници из различни селища. Умира на деветдесет и три годишна възраст, изпратен в последния си път от признателното гражданство на Кюстендил и представителни делегации от множество селища.
