Михаил Иванов Герджиков (псевдоними: Мишел, Тодор Луканов, Лясов) (8 февр. 1877, Пловдив – 17 март 1947, София)
Деец на македоно-одринското освободително движение, учител, журналист. Учи във френския пансион в родния си град. През 1887 г. заминава в Швейцария, където изучава право. Един от учредителите е на кръжока „Женевска група“, работещ за освобождението на Македония. С някои от членовете му става поклонник на анархистичната идеология. През 1899 г. прекъсва образованието си, отива в Македония и работи като учител в Битолската гимназия. През следващата година се озовава в Солун и замества временно един от секретарите на ВМОРО, по-късно се присъединява се към четата на Христо Чернопеев, от 1902 г. е инспектор-ревизор на Източна Тракия. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като член на Главното революционно боево тяло. Ръководи освобождението на Василико (дн. Царево) и организирането на т.нар. Странджанска комуна. След поражението на въстанието се грижи за настаняването и прехраната на тракийските бежанци. Заедно с Б. Сарафов търси помощ в Западна Европа за пострадалото население в Македония и Тракия. По време на Балканската война ръководи доброволчески отряд в тила на турската армия. След Първата световна война е сред учредителите на Временното представителство на обединената бивша ВМРО. Развива обществена и публицистична дейност. След септември 1923 г попада в затвора, а през 1924 г. емигрира в Цариград. Там оглавява течението на националреволюционерите във ВМРО (об.) и е избран за член на Задграничното бюро към ЦК. Разочарован от идейната и организационната безпътица, в началото на 30-те години се завръща в България и до пенсионирането си през 1938 г, работи като журналист. Участва в обществено-политическия живот на страната и след 9 септември 1944 г.
