Тома Костов Давидов (20 апр. 1868 г. Ловеч – 13 март 1902, с. Оздолени, Охридско)
Офицер, подпредседател на ВМОК. Взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. като доброволец, за което е награден с войнишкия знак на ордена „За храброст” ІV степен и с възпоменателен медал. След войната постъпва като юнкер във Военното училище в София. Завършил успешно пълния му курс, той е произведен в първо офицерско звание – подпоручик, на 18 май 1889 г. и изпратен на служба в 16-и пехотен Ловчански полк в Плевен. На 2 август 1892 г. е повишен в звание поручик, а през следващите години служи в 9-и пехотен резервен полк в Русе.
През 1895 г. се включва в македоно-одринското освободително движение. През същата година взема участие в Четническата акция като войвода на чета от 3-та Сярска дружина и ръководи нападението на с. (дн. гр.) Доспат. Член е на Българските освободителни братства от ноември 1897 г. През 1899 г. на Шестия и през 1900 г. на Седмия конгрес на Македоно-одринската организация в Княжество България е избран за подпредседател на ВМОК, поради което през 1899 г. подава оставка и се уволнява се от армията.
В резултат на противоречията му с някои дейци на комитета, през 1902 г. се присъединява към ВМОРО. През същата година по инициатива на Гоце Делчев се създават четири ревизионни чети на Вътрешната организация, които получават задачата да осъществят реорганизация на четите ѝ във вътрешността. В края на септември 1902 г. Тома Давидов повежда ревизионната чета на Битолския революционен окръг в състав от 17 души и през следващите месеци осъществява подготовката на четите от окръга за предстоящото въстание. Загива в бой с турска потеря.
