Христо Чернопеев (Черньо Пеев) (16 юли 1868 г., с. Дерманци, Ловешко – 5 ноем. 1915, с. Пепелище, Щипско)
Деец на македоно-одринското движение. Завършва трети прогимназиален клас в Плевен, след което служи до 1899 г. в Плевен и Лом като унтерофицер и фелдфебел от българската армия. През 1900 г. е четник в четата на Михаил Апостолов-Попето, а от април с. г. е войвода на чета в Кукушко. През 1901-1902 г. е войвода на чета в Горноджумайско и участва в аферата „Мис Стоун”. В Илинденско-Преображенското въстание също ръководи чета. От 1903 до 1908 г. е окръжен войвода на ВМОРО, ръководител на Струмишкия революционен окръг и привърженик на сярската група в освободителното движение. С Я. Сандански участва в осуетяването на контрапреврата срещу младотурците (1909). Един от основателите и ръководителите на Народната федеративна партия. През декември 1909 г. преминава в нелегалност и възобновява въоръжената борба на ВМОРО в Струмишко. През април 1910 г. е сред основателите на Българска народна македоно-одринска революционна организация. През март 1911 г. е избран за член на ЦК на възстановената ВМОРО, която се обединява с БНМОРО. През Балканската война начело на голяма чета взема участие в освобождаването на Банско, Разлог, Кавала и др. През Междусъюзническата война с четата си подпомага действията на 27-и Чепински и 28-и Стремски полк в Радовишко. До края на войната е на разположение на командването на Втора българска армия. За бойните си заслуги е произведен в първо офицерско звание подпоручик (1913). Народен представител е в ХVІ (1913) и ХVІІ (1914–1919) обикновено Народно събрание. През Първата световна война е командир на 1-ва рота от 6-и пехотен Македонски полк. Загива в бой с френска войскова част.
