Чаков, Михаил

Михаил Чаков (16 март 1873, Гумендже, Ениджевардарско – 17 септ. 1938, София)

Деец на македоно-одринското революционно движение. Първоначално учи в родния си град, след което продължава образованието си в Цариград, а от там – в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. След като завършва VI клас постъпва учител в с. Тумба, Ениджевардарско. От 1897 г. се включва в македонското революционно движение. Четник е в четата на Михаил Попето (1899–1900), след което сам възглавява чета, с която действа в Петричко, Драмско, Серско, Кумановско и Велешко. Участва в сражението в с. Баница, Серско (април 1903), в което загива Гоце Делчев. По време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения с турските войски. През Балканската война подпомага действията на българската армия за освобождението на градовете Банско и Неврокоп (дн. Гоце Делчев). След въвличането на България в Първата световна война е в редовете на българската армия. В периода между войните е един от видните дейци на Илинденската организация.