Георги Баласчев (10 апр. 1869 г., Охрид – 6 окт. 1936 г., София)
Историк и археолог. Завършва история във Висшето училище в София (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“), след което специализира във Виена. Завръща се в България и работи като учител и уредник в Народния археологически музей (дн. Национален археологически институт с музей при БАН) и Народния етнографски музей (дн. Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН). Редактор на научното сп. „Минало“ (1909–1910). Научните му интереси са в областта на средновековната българска история. По-важни трудове: „Климент, епископ словенски и службата му no стар словенски превод. С една част гръцки паралелен текст“ (1908), „Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основаването му в Европа“ (1902), „Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през VII и VIII в. и нейният етнически състав“ (1924), „Българите през последните десетгодишнини на десетия век и първите от единадесетия“ (в 2 части, 1927-1930). Един от инициаторите за създаването на дружеството „Млада македонска книжовна дружина“ и един от активните му дейци. Член на Македонския научен институт.
