Славчо Абазов (9 март 1883, Злетово, Кратовско – 7 февруари 1928, София)
Кратовски войвода, ръководен деец на Илинденската организация. Влиза в редиците на ВМОРО на 17 години. Назначен е за ръководител на Злетовската революционна организация. През май 1903 г., заради участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание е осъден от турските власти. През 1904 г. е амнистиран и отново се включва в борбата за национално освобождение на Македония. Избран е за делегат на конгреса на Скопския революционен окръг в Осогово (1905), застава начело на чета в Кратовско (1906), назначен е за началник на Кюстендилския пограничен пункт (1908). През Хуриета, преследван от властите, напуска Македония и се преселва в България. По време на Балканските войни се бие срещу турските и сръбските войски като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Неговата чета, с помощта на местната милиция, освобождава Кратово на 8 октомври 1912 г. Воюва и през Първата световна война. В годините след примирието участва в дейността на Кратовското благотворително братство „Йосиф Даскалов“, което членува в Съюза на македонските братства. Съпричастен е към проблемите на бившите илинденски дейци, които създават взаимоспомагателно дружество „Илинден“. На конгрес през януари 1923 г. е избран в Ръководното тяло на новата формация, а през 1924 г. е организационен касиер. Отстоява позициите за ненамеса в македонското освободително движение на чужди движения и интереси. Справя се и с предизвикателствата на живота и успява да обезпечи седемчленното си семейство чрез доходи от новаторска стопанска дейност като председател на Управителния съвет на безалкохолна кооперация „Безалкохол“. Участва в учредяването на Македонската кооперативна банка (1925).
