Процесите в Косово и тяхното отражение върху Република Македония. Преговорите между Косово и Сърбия
Д-р Антон Панчев
Продължаването на преговорите между Сърбия и Косово за нормализиране на двустранните отношения, което според институциите в Прищина означава взаимно признаване и премахване на пречките за членство на Косово в ООН и в други международни организации, беше съпроводено с нарастване на напрежението и с лансиране на идеи за разделяне на Косово, т.е. за преминаване на четирите северни общини, които са населени преимуществено със сърби, към Сърбия. Тази идея получи голямо внимание, защото беше предложена от президента на Република Косово, Хашим Тачи, който оглавява преговорите със Сърбия. Неговото предложение срещна разбиране от сръбските лидери, но срещу нея се обявиха почти всички политически лидери и субекти в Косово, както и преобладаващата част от албанското обществено мнение не само в Косово, но и в Албания и Република Македония. Разделянето на Косово е невъзможно при настоящия международен ред, като има и редица аргументи, както от гледна точка на албанските, така и на сръбските интереси. Косово не би се отказало лесно от своя територия, макар върху нея все още да не се упражнява ефективно властта на косовските институции. В тези общини живеят и етнически албанци, както и представители на други етнически общности, които не биха искали да преминат под държавната юрисдикция на Сърбия. Налице са и други аргументи от икономически и международноправен характер. Самите сърби в Косово биха попаднали в неблагоприятна ситуация, защото една немалка част от тях живеят в други шест общини с преобладаващо сръбско население в тях. Голяма част от претендиращото за сръбско културно и религиозно наследство население също би останало извън Сърбия при реализирането на един такъв вариант.
Следващата идея на президента Тачи беше свързана с размяната на територии, т.е. северните части на Косово да бъдат разменени с населените основно с албанци от общини Прешево, Буяновац и части от Медведжа в Сърбия, които граничат с източните части на Косово. Тази идея също е доста трудна за реализиране, въпреки че намираодобрение сред албанските националисти и особено сред албанците от Сърбия, които биха искали да се присъединят към Косово. Но подобна размяна няма как да бъде осъществена заради несъгласието на Сърбия, тъй като тя не би се разделила със своя територия не само заради вътрешнополитическата и обществената съпротива, но и заради политиката на сръбските власти за обезлюдяването на този край, която засяга не само албанците, но и българската общност в Западните покрайнини. Въпреки че президентът Тачи продължи да говори за „коригиране на границите”, като възможен резултат от преговорите, тези идеи са по-скоро част от тактическия арсенал в диалога и целят да покажат, че институциите в Косово са готови да разгледат всеки вариант, който може да доведе до трайно решаване на сръбско-албанския конфликт. Преговорите между президентите на двете страни ще продължат през септември, като централна тема през следващите месеци ще бъде статутът и правомощията на Асоциацията на сръбските общини в Косово. Тази организация трябва да уреди правата на сръбските органи за местно самоуправление, като в Прищина се притесняват да не се стигне до териториална автономия по примера на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Предстоят много тежки преговори между двете страни, като може да се очакват различни провокации през този период, но както и да завърши преговорният процес, това ще се отрази върху положението на малцинствените общности и в Косово, а вероятно и в Сърбия. Българските институции трябва да бъдат готови да следят процеса и да защитават правата на българските общности в двете държави с оглед на развитието и промените в юридическия статут на малцинствата в тях.
Публ. Бюлетин „Българите на Балканите и по света“. Македонски научен институт, 2018, август, № 8, 23–25.
