Българите в Западните Балкани 100 години преди и след Ньой. Извори. Т. I. Съст. Г. Н. Георгиев, Н. Войнова. Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките. София, 2023. ISBN 978-954-2903-74-1.
Издава се със съдействието на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката (Договор № КП-06-Н30/5 от 13 декември 2018 г.)
This book is published in cooperation with the National Science Fund of the Ministry of Education and Science
(Contract No. KП-06-N30/5 of December 13, 2018)
© Георги Н. Георгиев, Николета Войнова – съставители, 2023
© Слави Славов – научен редактор, 2023
© Ваня Стоянова – преводач, 2023
© Борислав Иванов Кьосев – художник на корицата, 2023
© Институт за исторически изследвания при Българска академия на
науките, 2023
ISBN 978-954-2903-74-1
© Георги Николов Георгиев – доцент, Институт за исторически
изследвания при Българската академия на науките
© Николета Войнова – докторант, Институт за исторически
изследвания при Българската академия на науките
© На корицата: „Изглед към манастира „Св. Наум“ на Охридското
езеро“, 1863 г., от фотографската колекция на Йозеф Секели
(Архив на Австрийската национална библиотека във Виена)
5
Документалното издание обхваща периода от учредяването на Българската екзархия до края на XIX в. (1870
– 1900). В него присъстват разнообразни по произход и вид документи: официални актове на Османската империя, протоколи от международни конференции, договори, дипломатически рапорти, геополитически анализи, статистики и регионални описания, програмни документи на революционни организации, кореспонденция между институции и дейци. Документите са от български и от чужди източници. Те се отнасят до църковното, просветното и националноосвободителното движение на македонските българи, езиковото и етническото присъствие на българското население в Косово, Поморавието, Понишавие-
то и в преходни зони в крайния югозапад – към областите с албанско население.
The documentary edition covers the period from the establishment of the Bulgarian Exarchate to the end of the 19th
century (1870 – 1900). It contains documents of diverse origin and type: official acts of the Ottoman Empire, minutes of international conferences, treaties, diplomatic reports, geopolitical analyses, statistics and regional descriptions, program documents of revolutionary organizations, correspondence between institutions and activists. The documents are from Bulgarian and foreign sources. They refer to the ecclesiastical, educational and national liberation movement of the Macedonian Bulgarians, the linguistic and ethnic presence of the Bulgarian population in Kosovo, the Morava Valley, the Nišava Region and in transitional zones in the extreme southwest – to the areas with Albanian population.
БЪЛГАРИТЕ В ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ (100 ГОДИНИ ПРЕДИ И СЛЕД НЬОЙ)
ИЗВОРИ. ТОМ 1
СЪСТАВИТЕЛИ: ГЕОРГИ Н. ГЕОРГИЕВ, НИКОЛЕТА ВОЙНОВА. С., 2023, 220 с.
ISBN: 978-954-2903-74-1
РЕЗЮМЕ
Документалното издание обхваща периода от учредяването на Българската екзархия до края на XIX в. (1870 – 1900). В него присъстват разнообразни по произход и вид документи: официални актове на Османската империя, протоколи от международни конференции, договори, дипломатически рапорти, геополитически анализи, статистики и регионални описания, програмни документи на революционни организации, кореспонденция между институции и дейци. Документите са от български и от чужди източници. Те се отнасят до църковното, просветното и националноосвободителното движение на македонските българи, езиковото и етническото присъствие на българското население в Косово, Поморавието, Понишавието и в преходни зони в крайния югозапад – към областите с албанско население.
Изданието е своеобразна документална панорама на българското място в Западните Балкани. Томът съдържа 33 документа от периода 1870–1900 г. Включените в изданието документи позволяват да се възстанови представата за населението предимно в Македония в няколко основни насоки: етническата картина, религиозната проблематика, учебното дело, обществената активност. За многочислеността на българското население в областта „говорят“ масиви от архивни документи и материали, произлезли не само от самите македонски българи.
Източниците предлагат изключително важни свидетелства за отношенията с османските власти, проблемите с Патриаршията, за акциите на сръбската пропаганда. Свидетелствата на чуждите дипломати – австро-унгарски и британски консули, очертават моментното състояние на етническата картина, сблъсъците с чуждите религиозни и политически пропаганди. От особени интерес са оценките представящи
основните тенденции на етнодемогрфското развитие и на проявите на етническо самосъзнание. Основен акцент в изданието е поставен на сведенията от чуждите дипломати и върху първичния статистически материал. Включените документи от български произход допълват общата картина. Представените в тома източници представят българското присъствие в региона в неговото многообразие, обогатявайки характеристиките на просветното и църковно дело. Събраните на едно място демографски сведения дават възможност за ценни съпоставки, анализи и аргументирани изводи.
