Република Косово е най-новото държавно образувание на Балканите, след като обяви своята независимост на 17 февруари 2008 г. Териториите, които обхваща Република Косово, дълго време са били част от средновековната българска държава – средата на ІХ век – 1018 г., като част от тези земи са включени и във Втората българска държава през първата половина на ХІІІ век. Но българското административно присъствие не се изчерпва единствено с включването на тези земи в българските средновековни държави. Българската Охридска Архиепископия няколко века упражнява църковната власт изцяло или върху части от тези територии. През 1878 г. в град Призрен за кратко е организирана църковна община към Екзархията, а отделни личности от Косово вземат участие в българската църковна и национална борба през периода на Възраждането. Между 1878 и 1912 г. българските територии в северните части на Македония са били включени в Косовския вилает на Османската империя, което показва наличието на по-тесни контакти на българите от тези райони.
Земите на днешно Косово са окупирани през есента на 1912 г. от сръбската армия в хода на Балканската война. През ноември 1915 г. по-голямата част от неговата територия е заета от части на българската армия след разгрома на сръбските войски в Косовската операция и е установена българска военна и гражданска администрация. Прищина и Призрен стават окръжни центрове в Царство България, но в края на септември 1918 г. българските власти се оттеглят и Косово отново е окупирано от сръбските войски. През 1941 г. земи от днешната му югоизточна територия отново попадат под българска администрация до септември 1944 г. Косово става автономна област в рамките на Сърбия, която е част от Социалистическа федеративна република Югославия, а югославската Конституция предоставя на Косово и Метохия широка автономия. Тази автономия е отменена през 1989 г. от режима на Слободан Милошевич, като ескалацията на напрежението води до въоръжен конфликт между сърби и албанци през 90-те години и военната намеса на НАТО през пролетта на 1999 г. След войната се създава международен протекторат, в който постепенно се изграждат държавни институции, за да се стигне до обявяването на независимостта. Република България признава независимостта на Република Косово на 20 април 2008 г. и след това установява и дипломатически отношения с нея. Въпреки тези процеси, Република Косово все още не получава пълно международно признание и не е член на ООН и други важни организации.
От краткото представяне на историческите факти се вижда ясно, че историята на земите, които са включени в Република Косово, е тясно свързана с историята на българския народ. Свидетелство за това са не само историческите извори и паметници от периода на Средновековието, събитията от първата половина на ХХ век, но и наличието на групи от населението, които имат български произход. На първо място това е населението на областта Гора в югозападните части на Република Косово, но съществуват и други етнографски групи, които се свързват с български етнически ареал в една или друга степен. Изследването на историческата съдба на тези групи, на техния език, култура и етнографски характеристики са важна задача за българската хуманитарна наука, която не е отделила досега нужното внимание на тази част от българското етническо пространство. Особено перспективни в това отношение са изследванията на техните говори, топонимията, фолклорните и етнографските традиции и характеристики, които заедно с някои материални паметници, могат да покажат неразривната връзка на тези общности с българската култура и цивилизация.
