Стойчева, Ст. Българското свещеничество в Македония (1904–1912): социални характеристики и поименен състав

 

Стойчева, Ст. Българското свещеничество в Македония (1904–1912): социални характеристики и поименен състав. Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките. София, 2023, 880 стр., ISBN 978-954-2903-75-8.

Книгата се издава в изпълнение на проект на Института за исторически изследвания „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката (Договор № КП-06-Н30/5 от 13 декември 2018 г.).
Монографията е посветена на българското свещеничество (енорийското духовенство) в Македония през 1904–1912 г. – един неизследван досега проблем в българската историография. Реконструиран е поименният състав на енорийските свещеници по епархии и е разкрит социалният „профил“ на редовия български свещеник в Македония в следилинденския период и до Балканската война. Анализиран е богат и необнародван архивен материал от фондовете на Българската екзархия и нейните подведомствени институции (митрополии, архиерейски наместничества и др.). Приложен е нов подход към научното изследване на екзархийското дело, съчетаващ стандартния исторически разказ с методите на историческата демография и статистическия анализ. Книгата е предназначена както за професионални историци, така и за по-широка аудитория – за всеки, интересуващ се от историята на Българската Екзархия.
Научни рецензенти:
Проф. д.и.н. Пенка Ив. Пейковска
Проф. д-р Йорданка Гешева
Научен редактор
д-р Слави Славов
© Станислава Стоянова Стойчева, автор, 2023
© Борислав Иванов Кьосев, художник на корицата, 2023.
© Институт за исторически изследвания –
Българска академия на науките, 2023
ISBN 978-954-2903-75-8
На корицата:
Честване на 25-годишния юбилей на екзарх Йосиф І, Цариград, 23 април
1902 г. Екзарх Йосиф І и духовниците, отслужили Св. Литургия.
СТАНИСЛАВА СТОЙЧЕВА
БЪЛГАРСКОТО СВЕЩЕНИЧЕСТВО В МАКЕДОНИЯ (1904–1912): СОЦИАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПОИМЕНЕН СЪСТАВ
С., 2023 г., 880 с. ISBN: 978-954-2903-75-8
РЕЗЮМЕ
Изследването се състои от увод; пет глави; заключение; две приложения (№ 1/Статистическа извадка и № 2 /графични схеми на домакинства, съгласно енорийските регистри от 1906-1907 г.); карта на административно-териториалното устройство на Македония (1910 г.); 102 фигури (графики, диаграми, хистограми, схеми, вкл. схеми на домакинствата) и 53 статистически таблици. Отделно в глава трета на книгата са поместени 15 таблици с поименния състав на клира (щатни таблици), придружени от биографични бележки. Приложени са титулна страница, съдържание и резюме на английски език.
Монографията е посветена на един непроучен проблем в научната литература. То разглежда въпроса за числеността, поименния състав и социалните характеристики на българското енорийско духовенство в диоцеза на българската Екзархия в Македония в периода след Илинденско-Преображенското въстание (1903) и до Балканската война (1912). Изследването се базира на непознати и непубликувани документи от внушителния архив на Българската Екзархия и нейните учреждения (митрополии, наместничества) в Македония. Главен източник на информация са статистическите и номенклатурните документи – свещенически регистри (1906–1911) и енорийски регистри (1906–1907). На тяхната основа е направен опит за базова реконструкция на поименния състав на енорийското духовенство по епархии и населени места в екзархийския диоцез в Македония. Възстановени са имената на над 1330 български свещеници и дякони служили през 1904–1912 г., а също така и на над 60 служители с духовен сан в църковната администрация в епархиите.
Както показват документите, през разглеждания период пред Българската Екзархията изниква сериозен кадрови проблем. Той е провокиран от физическата разправа с българския клир през въстаническите години (Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание, 1902–1903), действията на чуждата въоръжена пропаганда (гръцка и сръбска) през Реформения период (1904–1908) и Обезоръжителната акция (1910). Едновременно с това, забраната, налагана от османската власт на духовниците да работят, арестуването и затваряните им в началото на разглеждания период, оставят без препитание ред свещенически фамилии. Най-сериозно отражение обаче има свещеническата миграция към България. Тя е константна през 1904–1912 г. и лишава Екзархията от кадри в такова количество, че нанася сериозни повреди върху енорийската мрежа в отделни райони от екзархийския диоцез в Македония.
На този фон се откриват ред проблеми и трудности, свързани с обновяването на енорийското духовенство по места – липсата на подходящи кандидати за свещеници, които да отговарят на ценза; липсата на желаещи да приемат духовен сан от средите на учителите и семинаристите; нежеланието на дяконите да станат енорийски свещеници
и т.н. Екзархията се стреми енорийските духовници да имат богословска подготовка, поради което се налага практиката кандидатите да се са изпращат да следват в свещеническо училище. Документите показват адекватната и гъвкава политика на Екзархията по кадровия въпрос, особено в епархиите, подложени на чуждата пропаганда. В резултат към 1912 г. в различните епархии енорийското духовенство е подновено.
Определящата характеристика на екзархийския клир (респ. енорийското духовенство) през разглеждания период е неговата динамика. Съставът и числеността на клира се променят под влияние на различни фактори – ръкополагат се нови свещеници; преместват се в нови енории; увеличава се миграцията към България и т.н. На този фон се очертава добре социалния профил на българския свещеник в Македония, по показателите: възраст; грамотност и образование; четивната култура и писателски прояви; семеен статус; кога, на каква възраст и от кой митрополит (български, гръцки, католически) е ръкоположен; прослужени години; професията му преди ръкополагане; материалното му положение и т.н. На базата на енорийските регистри се очертава и характеристиката на свещеническото семейство и домакинство – техните големина, тип, броят на децата, грамотност на членовете, миграция и др. Очертава се и наследствеността и запазването на свещеническата професия в рамките на семейството с поколения. Не на последно място документите показват свещениците в тяхното ежедневие, а в този смисъл и извършваните от тях църковни закононарушения. Проследени са и опитите на Екзархията и местните митрополити да изучат и подобрят положението на енорийските свещеници в контекста на лошите икономически и политически условия в Късна Османска Македония. За съжаление, те са осуетени от началото на Балканската война (1912).
В изследването се показва, че българският свещеник в Македония в началото на ХХ в. е далеч от идеализирания образ, наложен в българската научна книжнина. Той живее и страда, заедно с паството си, греши и се бори за оцеляването си в трудните икономически и политически условия на късната Османска Македония.