Сборник с доклади от научна конференция (9 ноември 2020 г.) и национална кръгла маса (30 ноември 2022 г.), проведени в София.

 

Сборник с доклади от научна конференция (9 ноември 2020 г.) и национална кръгла маса (30 ноември 2022 г.), проведени в София. София, Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките, 2023. ISBN 978-954-2903-76-5.

Издава се със съдействието на Фонд „Научни изследвания“
към Министерството на образованието и науката
(Договор № КП-06-Н30/5 от 13 декември 2018 г.)
Published with the assistance of the Bulgarian National Science Fund at the
Ministry of Education and Science
(Contract No. КП-06-Н30/5 of 13 December 2018)
© Авторски колектив, 2023
© Александър Гребенаров, Йорданка Гешева – съставители, 2023
© Институт за исторически изследвания – Българска академия на науки-
те, 2023
Рецензенти: Проф. д-р Росица Стоянова, доц. д-р Ангел Джонев
ISBN 978-954-2903-76-5
© Group of authors, 2023
© Aleksandar Grebenarov, Yordanka Gesheva – compilers, 2023
© Institute for Historical Studies – Bulgarian Academy of Sciences, 2023
Reviewers: Prof. Rocitsa Stoyanova, PhD, Assoc. Prof. Angel Dzhonev, PhD
ISBN 978-954-2903-76-5
􀀁􀀂􀀃􀀄􀀁􀀄􀀅􀀄􀀆􀀇 􀀁􀀃􀀄􀀈􀀉􀀁􀀊􀀋􀀃􀀌􀀁􀀁􀀆􀀃􀀍􀀋􀀎􀀏􀀇􀀂􀀁􀀐
􀀑􀀇􀀂
ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
INSTITUTE FOR HISTORICAL STUDIES
BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES
БЪЛГАРИТЕ В ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ
(100 ГОДИНИ ПРЕДИ И СЛЕД НЬОЙ)
Сборник с доклади от научна конференция
(9 ноември 2020 г.) и национална кръгла маса
(30 ноември 2022 г.), проведени в София
BULGARIANS IN THE WESTERN BALKANS
(100 YEARS BEFORE AND AFTER NEUILLY)
Collection of papers from a scientific conference
(November 9, 2020) and a national round table
(November 30, 2022) held in Sofia
СОФИЯ
2023
Сборникът е издание на Института за исторически изследвания при Българска академия на науките по проект „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“ към Фонд „Научни изследвания“ –Министерство на образованието и науката (Договор № КП-06-Н30/5 от 13.12.2018 г.). Той съдържа доклади от два форума – научна конференция „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“,, проведена на 9 ноември 2020 г., и национална кръгла маса „Българското културно-историческо наследство в Западните Балкани – актуални проблеми“, състояла се на 30 ноември 2022 г. И двата форума са проведени
в София.
The collection is a publication of the Institute for Historical Studies at the Bulgarian Academy of Sciences under the project “Bulgarians in the Western Balkans (100 years before and after Neuilly)” funded by the Bulgarian National Scientific Fund, Ministry of Education and Science (Contract No. КП-06-Н30/5 of 13.12.2018). It includes papers from two forums: a scientific conference “Bulgarians in the Western Balkans (100 years before and after Neuilly)”, held on November 9, 2020, and a national round table “Bulgarian cultural and historical heritage in the Western Balkans – current issues”, held on November 30, 2022. Both forums were held in Sofia.
Редакционна колегия:
Проф. д-р Йорданка Гешева, отговорен редактор
Доц. д-р Александър Гребенаров
Доц. д-р Георги Н. Георгиев
Editorial board:
Prof. Yordanka Gesheva, PhD, edirtor-in-chief
Assoc. Prof. Alexandar Grebenarov, PhD
Assoc. Prof. Georgi N. Georgiev, PhD

БЪЛГАРИТЕ В ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ (100 ГОДИНИ ПРЕДИ И СЛЕД НЬОЙ). СБОРНИК С ДОКЛАДИ ОТ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ (9 НОЕМВРИ 2020 Г.) И НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА (30 НОЕМВРИ 2022 Г.), ПРОВЕДЕНИ В СОФИЯ. СЪСТАВИТЕЛИ: АЛЕКСАНДЪР ГРЕБЕНАРОВ, ЙОРДАНКА ГЕШЕВА. С., 2023, 444 с.
РЕЗЮМЕ
Сборникът съдържа доклади и съобщения от два форума – научна конференция и национална кръгла маса, състояли се съответно на 9 ноември 2020 г. и на 30 ноември 2022 г. в София. Освен участващите в проекта в тях се изявиха и други автори, имащи отношение към проблемите на българските общности в региона.
Фокусът на изследванията в сборника е поставен върху миналото и настоящото на българите, населяващи четири държави – Република Албания, Република Косово, Република Северна Македония и Република Сърбия, разположени в част от територията, добила геополитическа популярност в съвремието като „Западни Балкани”. Различни са акцентите на проучванията в сборника, обхващащи времето от зората на XIX в., когато се поставя началото на борбата за българско църковно-училищно дело, до нашето съвремие. Едни от тях се отнасят за събития от областта на историята, езика, етнодемографията, културата, бита, традициите и фолклора на българите в региона – важни пластове на националната памет. Други аспекти в проучванията са действията на българските правителства и влиянието на великите сили по отношение междудържавни споразумения и спогодби, военни действия и договори. Широкият тематичен обхват на темата дава възможност на редица изследователи да акцентират и върху изявите на националноосвободителното движение в неговите легални и революционни проявления, на отделни лица като книжовници, духовници, учени, революционери, общественици – носители и/или инициатори за съхраняване на българския дух. Не са оставени в забрава и чуждестранни интелектуалци, които показват съпричастност към съдбата на намиращите се под чужда власт българи. Обърнато е внимание също на съхранението и необходимостта от възстановяване на военни гробища, надгробия и паметни плочи, анализирани са актуални проблеми по отношение на живеещите в региона сънародници и перспективите за съхраняване на устойчива българска идентичност.
Централно място в сборника заемат изследванията за областта Вардарска Македония (дн. Република Северна Македония) по понятни причини – независимо от етническото и религиозното разнообразие в исторически аспект, народностното предимство на българите в нея е преобладаващо от векове.
Не малка част от проучванията отделят специално внимание на събитията след вододелната граница на проекта – Ньойският договор от 1919 година, когато настъпват тягостни времена за българите в Западните Балкани. Угнетителните мерки срещу тях се засилват след края на Втората световна война след като репресивните и асимилационни мерки срещу българите зад граница се подновяват с нова сила. Представени са и събития от нашето съвремие, които показват необходимостта от институционална подкрепа за сънародниците ни в четирите държави.